Следкръвоизливни анемии – това са анемии които възникват вследствие кръвоизлив – обикновено по-значителен, поради разкъсване на големи кръвоносни съдове. Те биват остри и хронични.

Етиология и патогенеза – най-честата причина са големите външни наранявания и големите оперативни интервенции. Такава анемия може да настъпи при масивни кръвоизливи от храносмилателната система – стомах, черва, ректум, при язвена болест на стомаха или дванадесетопръстника, при руптура на варици на хранопровода, при цироза на черния дроб, маточни кръвотечения (метрорагия), белодробна туберкулоза, злокачествени заболявания и др.

Острата кръвоизливна анемия се характеризира с бързо намаление на обема на циркулиращата кръв – хиповолемия, след което намаляват броя на еритроцитите, хематокритът, а по-късно и на хемоглобиновото съдържание в кръвта. Ако кръвозагубата достигне до половината от общото количество кръв, може да настъпи смърт, вследствие недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, сърдечния мускул и други важни вътрешни органи, както и поради тежкият хеморагичен шок. Вследствие на хиповолемията като защитен механизъм настъпва общ съдов спазъм, който цели да насочи кръвта от кръвните депа (слезка, черен дроб, подкожна тъкан, мускулатура) към циркулацията на важни за живота органи – мозъка и сърцето.

В началото на кръвоизлива съставът на кръвта е непроменен. Вследствие компенсаторно нахлува тъканна течност за продоляване на хиповолемията в кръвоносните съдове и едва тогава настъпва намаление на концентрацията на хемоглобина и еритроцитния брой в единица обем кръв.

Клинична картина – тя зависи от количестовото на кръвозагубата, както и от скоростта, с която настъпва.

- кръвозагуба от 500 – 1000 ml при здрави индивиди се понася сравнително по-леко. Те се оплакват от чувство на обща отпадналост, тахикардия, сухост в устата и по-рядко чувство за прималяване и световъртеж с умерено главоболие при промяна на положението на тялото – от легнало в седнало или от седнало в право.

- При средно тежки (1000 – 1500ml) и тежки (над 1500ml) кръвоизливи, болните изпадат в тежко шоково състояние – т.нар. хеморагичен шок. Имат световъртеж, главоболие, шум в ушите, намаление на зрението с поява на черни кръгове пред очите. Сърцебиене, задух, лека цианоза по ушите и носа, около устните, спадане на кръвното налягане (RR) – често под 100 (максимално артериално налягане), пулсът е ускорен, мек, филиформен. Настъпва тежък колапс със студени цианотични крайници, сухи и цианостични лигавици на устата, повърхностно дишане и нарушено съзнание. Нерядко при аускултация на сърцето се установява духащ систоличен шум на сърдечния връх, което е израз на ускорения компенсаторно кръвен ток и на нарушеното кръвообръщение на миокарда – т.нар. анемично сърце.

Лечение – острата следкръвоизливна анемия изисква спешно настаняване в болничо заведение и интензивно реанимационно лечение и наблюдение при средно тежките и тежките кръвоизливи.

Първата лечебна задача е компенсирането на хиповолемията и хеморагичния шок. Едновременно с това се полагат грижи за откриване на източника на кървенето и провеждане на консервативни и оперативни мероприятия за пркратяване на кръвотечението и ограничаване на кръвозагубата. Извършва се венозно-капково и струйно вливане на физиологичен разтвор 1000 – 2000 ml, 5% Serum glucosae, плазмозаместващи разтвори и др.

Най-доброто лечебно средство при тези случаи е ехемотрансферзията на цялостна кръв или еритроцитна маса. На болните се подава кислород, което облекчава състоянието им.

Провежда се интензивно кръвоспиращо лечение с инжектиране на хемокоагуланти, витамин К, витамин С и др.