Наименованието "анемия" идва от гръцки език и буквално означава малокръвие или "без кръв". Анемиите са група от заболявания, при които броят на еритроцитите (RBC-червените кръвни клетки) е намален и стойностите на хемоглоби са под референтните граници. В резултат на тези нарушения се затруднява кислородната доставка до клетките в организма.
Други уточнени анемии, свързани с храненето са анемиите, възникващи поради недостатъчен приеман на мед, цинк и молибден с храната.
Мед (Cu) е необходим за осъществяване на нормалната функция на много ензими, като цитохром С оксидаза - комплекс IV в електронтранспортната верига на митохондриите, церулоплазмин, Cu/Zn супероксид дисмутаза, и амино оксидази. Тези ензими катализират реакции при окислителното фосфорилиране, железен транспорт, неутрализиране на свободните радикали и синтезата на невротрансмитери. Медта се участва в процеса на усвояване, съхраняване и метаболизма на желязо.
При редовно хранене съдържанието на мед в храната е променливо и обикновено се доставят около 5 мг дневно, като от това количество се резорбират само 20-50%. Диетата на възрастните хора може да съдържа по-ниско съдържание на мед от препоръчителния дневен прием. Храните, които съдържат мед са всички от зърнени култури, бобови растения, стриди, месо, чернен дроб, череши, тъмен шоколад, плодове, зелено листни зеленчуци, ядки, птиче месо, сливи, както и соеви продукти като тофу.
Недостигът на мед може да предизвика хематологични нарушения, като миелодисплазия, анемия, левкопения (нисък брой бели кръвни клетки) и неутропения (нисък брой на неутрофилите, вид бели кръвни клетки, което често се нарича "първата линия на защита" на имунната система). Дефицитът на мед е известен като причина за развитие на миелодисплазия (кръвен профил, показател за възможно бъдещо развитие на левкемия).
Дефицит на мед може да се прояви едновременно с дефицит на витамин В12 и други хранителни вещества. Най-честата причина за дефицит на мед е стомашно-чревна операция, като стомашен байпас, водещ до малабсорбция на мед.
При мъж, приел цинк във фармакологични дози е докладвана анемия и неутропения. Лабораторини изследвания показват високо нивото на цинк, хипокупремия (ниски стойности на мед), ниско ниво на церулоплазмин и ринг-сидеробласти. След изключването на цинк, състоянието се нормализира. Цинкът изглежда е причинил тежък дефицит на мед с вторична анемия и неутропения. Приема на цинк трябва да се има предвид при диференциалната диагноза на необяснима анемия, левкопения или сидеробластна анемия.
Симптомите на дефицит на мед са подобни на желязодефицитна анемия.
Цинкът (Zn) е от съществено значение за нормалният метаболизъм на желязо и предпазването от анемия. Цинкът участва в структурата на много ензими, играе съществена роля при репликацията на ДНК. В човешкия организъм цинкът е втория по честота метал след желязото. Цинк и желязо обикновено се срещат едновременно в хранителните продукти. Храни с високо съдържание на цинк и желязо включват стриди, говеждо, пуешко, пилешко месо, обогатените зърнени храни, бобовите растения, ядките, бадемите.
При недоимъчно хранене не се приема достатъчно цинк и съдържанието му в организма се понижава. Възникналият дефицит води до развитието на редица увреждания, като анемията е едно от сериозните последствия.
Молибденът (Mo) е компонент на три различни ензими, който участва в метаболизма на нуклеиновите киселини - ДНК и РНК, желязо, както и при преобразуването на храната в енергия. Тези три ензими се сулфит оксидаза, ксантиноксидаза и алдехид оксидаза. Молибден е необходим за нормалната клетъчна функция и обмяната на азот, играе ролята на антиоксидант.
Молибденът е част от ксантиноксидаза и алдехид оксидаза, ензими, които участват в синтезата на генетичен материал и протеини в организма. Ксантиноксидаза, също така, участва в окислението на пурини и пиримидини, и производство на пикочна киселина, важен отпаден продукт.
Дефицитът на молибден уврежда функцията на ензимите, което нарушава метаболитните процеси в тъканите с активно клетъчно делене, като хемопоетичната тъкан (тъканта от която произлизат кръвните клетки). Развива се анемия, резултат на недостатъчния прием на молибден.
Симптомите на анемия са: учестен пулс, виене на свят при изправяне, намалена физическа активност, намалена издръжливост, повишена сърдечна честота при физически упражнения и забавено нормализиране на сърдечната дейност след физическо натоварване, обща отпадналост, ниска психическа активност ("мозъчна мъгла"), чувство на безпокойство, което се облекчава след дълбоко дишане, нарушения на съня (безсъние), увеличение на изброените симптоми настъпва при пътуване на по-висока надморска височина (на почивка в планината).
Симптомите при анемия са свързани с намаленото количество кислород, достигащо до клетките. Най-сериозният от тези симптоми е повишената сърдечна честота. Сърдечната честота се увеличава, за да увеличи притока на кръв към органите, така че до клетките да се доставя адекватно кислород.
Диагностицирането на други уточнени анемии, свързани с храненето, дължащи се на дефицит на мед, цинк и молибден, създава сериозни затруднения. Налага се провеждането на комплексни изследвания, за изключване на анемиите, възникнали по друг повод. Провеждат се лабораторни кръвни изследвания за уточняване на серумните нива на мед, цинк и молибден, ПКК (периферна кръвна картина), морфология на еритроцити, ретикулоцити, хемоглобин.
Лечението включва заместителна терапия с препарати съдържащи мед, цинк и молибден за овладяване на анемията.
Профилактиката се състои в консумиране на разнообразни и пълноценни хранителни продукти.
