Епистаксис представлява кръвоизлив от носната кухина, който произхожда от предната или задната част на носната преграда. Първите са много по-често срещани, а причината за възникването им е разположеното там събиране на кръвоносни съдове, което в медицината е познато като плексус на Кайзелбах. По-рядко срещани, но много по-сериозни са кръвоизливите от задната част на носната преграда. Те се получават предимно при лица, които имат нарушения в коагулацията.

Едни от най-характерните причини за епистаксис са в резултат на разширен кръвоносен съд от горе споменатия плексус на Кайзелбах; изсушаване на лигавицата следствие на изсушаване на лигавицата при прекалено сух климат; разчопляне и грубо духане на носа; травма в областта. В много редки случаи местни инфекции може да причинят епистаксис.

Епистаксисът може да се прояви в резултат на сериозни заболявания като хемофилия, левкемия, хипертония. Кървенето може да се отключи и при грануломатоза на Вегенер, химическо натравяне, недостиг на витамин К, назални полипи и др.

Симптоми при епистаксис

Главният симтпом на епистаксис е кръвотечението от носа, по-силно или по-слабо. Епистаксисът може да се появи много рязко и внезапно, без наличието на каквито и да е съпътстващи оплаквания.

В тежките случаи епистаксисът може да бъде съпроводен с гадене и повръщане, поради неволното поглъщане на известно количество кръв. По-сериозните усложнения от състоянието включват анемия поради загубеното количество кръв, обструкция на дихателните пътища, хиповолемичен шок.

Веднага трябва да се потърси лекарска помощ, ако кръвотечението е при дете до 3-годишна възраст; ако кървенето е обилно и продължително; ако кръвното налягане рязко се е повишило; ако общото здравословно състояние се е влошило заради кървенето.

Диагностициране на епистаксис

Епистаксисът може да бъде съвсем слаб до обилен. Поставянето на диагнозата включва оглед на носната кухина посредством спекулум или извършването на задна риноскопия. В някои случаи се използва фиброоптична техника. Тъй като епистаксисът сам по себе си не е заболяване, а сигнал за нередност, лекарят трябва да изясни причините за възникването му.

От важно значение е информацията за придружаващи заболявания и прием на медикаменти. При данни за кръвоизливи с друга локализация се провеждат лабораторни изследвания на коагулацията. При продължително кървене се следят основните жизнени показатели, кръвната картина и други особености.

Лечение на епистаксис

Лекият епистаксис обикновено отшумява постепенно чрез притискане на ноздрите към носната преграда за няколко минути.

Ако след тези минути няма подобрение се продължава по същия начин за 10-тина минути. Главата трябва да бъде наклонена назад, не бива да попада кръв в назофаринска, защото ще се получи гадене. Друга удачна възможност е поставянето на тампон в кървящата ноздра. След спиране на кървенето, носът не бива да се търка, разчопля или издухва.

Ако кръвотечението не спира в продължение на 15-20 минути, лицето трябва да потърси медицинска помощ. Когато кървенето идва от задната част на носната кухина, кръвта се стича към фаринкса независимо от накланянето на главата. При по-сериозни кръвотечения се слага тампон, напоен с вазоконстриктори и анестетици.

След като специалистът открие мястото на сериозното кръвотечение, той извършва химична или електро-каутеризация. Първата се извършва чрез локална анестезия. Каутеризацията не бива да е прекалено дълбока поради опасност от пробиване на преградата.

При липсата на ефект от всички приложени подходи се преминава към тампонада, която се поставя от опитен специалист. Предната тампонада се прави с марля, като двата й края се оставят да висят през ноздрите. Когато кръвоизливът е от задната част на носната кухина се използват задна тампонада или катетръни балони. Задната тампонада се осъществява чрез многослойна марля, която е сгъната, навита и завързана с два конеца.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!